„Случаят Лола“ в Сатирата – история с неочакван край за унижението и усмивката като броня
Това, което разбрах от всички мои международни авантюри, е, че всички се смеем на едно и също, и всички се вълнуваме от едни и същи теми, казва пред БТА испанският драматург, писател и театрален режисьор Хосе Варлета. Той е автор на „Случаят Лола“, премиерен моноспектакъл в Сатирата.
Историята е вдъхновена от разказите на много жени без личен живот, за които готвенето и грижата за съпрузите е основната част от ежедневието. Жени, които винаги са били на второ място и никога преди приятелите, хобитата или пороците на своите половинки. Лола е една от тях – в дом, където единствената възможност за бягство е в мечтите и въображението.
„Болката е в ежедневието на една жена, която понася унижения и лошо отношение. Но Лола е забавна жена. За да преживее всичко, тя се опитва да се забавлява. Търси усмивка в трудните си моменти, а усмивката е като броня – за да може да преживее кошмара“, казва Варлета. „За мен ключът е самоиронията на Лола – към всичко, което ѝ се случва. По този начин проблемът, не че се възприема по-леко, но е с един по-философски поглед“, коментира Елена Атанасова, в ролята на Лола.
„Голямо богатство е цялата палитра от емоции на Лола и това да се опиташ в час и десет минути да ги вкараш в един път, по който има много тънък лед“, допълва актрисата. По думите на Хосе Варлета Лола няма възраст, няма националност, няма образование: „Тя е един събирателен образ... Представям си една смела жена, която стига до момента, в който взима живота в ръцете си“.
Неочакваният финал ще ни зареди с оптимизъм, но и отговорност към една толкова важна тема като насилието, което ескалира лавинообразно в подредения ни свят, допълват от творческия екип.
Случаят Лола“ е в превод на Мариана Манолова. Режисьор е Николай Младенов. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, музиката и музикална среда – на Мартин Каров. Драматург на постановката е Богдана Костуркова, а помощник-режисьор – Живка Бадева.
Авторът Хосе Варлета и актрисата Елена Атанасова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – по темата за домашното насилие и личните моменти в нея, за болката и усмивката в представлението, за самоиронията на Лола и колко версии има тя по света.
Господин Варлета, в момента Сатирата представя Ваш своеобразен триптих – „Светици и перверзници“, „Луцифер“ и „Случаят Лола“. Това ли са трите Ви най-добри пиеси?
Хосе Варлета: Много е трудно да питаш един баща кое е от децата си предпочита. Но, със сигурност, „Случаят Лола“ е една от любимите ми пиеси.
На първо четене, това е пиеса, посветена на домашното насилие. Защо ви вълнува тази тема, има ли конкретен повод да напишете пиесата?
Хосе Варлета: Да, така е. Темата много ме вълнува. Също така, много се вълнувам от историите, които чувам след представленията. Защото тогава, най-често, ме чакат жени, които са преживели подобни неща. Особено важно е значението на тази тема, която, за съжаление, е много актуална...
Елена Атанасова: Това е болна тема на обществата по принцип, в световен мащаб. Това да има вид насилие – било на психическо или на физическо ниво, върху жената в едно семейство, няма как да не те вълнува, да не тръгнеш с отворени обятия към ролята, да не искаш да прегърнеш този човек, да разбереш какво се случва в главата на тази жена...
Болката и усмивката сякаш вървят ръка за ръка в това представление...
Хосе Варлета: Болката е в ежедневието на една жена, която понася всички тези унижения и лошо отношение. Но Лола е една забавна жена. За да преживее всичко, тя се опитва да се забавлява. Търси усмивка в трудните си моменти, а усмивката е като броня – за да може да преживее кошмара...
Елена Атанасова: Голямо богатство е цялата палитра от емоции на Лола и това да се опиташ в час и десет минути да ги вкараш в един път, по който има много тънък лед. Хосе Варлета много умело е успял да преплете в текста си, балансирайки изключително сериозна и драматична тема за насилието вкъщи и забавните моменти, с цялата самоирония на тази жена и оцеляването ѝ единствено в нейните фантазии.
Тя има нужда от тези бягства, в които да се чувства отново себе си. Тръгвайки в тази връзка с огромната си обич, лудо влюбена в този мъж, във времето е трябвало да намери къде да се приюти, за да се съхрани.
За мен ключът е самоиронията на Лола – към всичко, което ѝ се случва. По този начин проблемът, не че се възприема по-леко, но е с един по-философски поглед.
Как изглежда Лола чисто физически във Вашите представи и като неин създател?
Хосе Варлета: Много труден въпрос. Защото Лола няма възраст, няма националност, няма образование, тя е един събирателен образ... А това, което си представям, е една смела жена. Тя стига до момента, в който взима живота в ръцете си....
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
